Монетосеченето в света се е развивало в продължение на близо двадесет и осем столетия – от началото на VІІ в. пр. Хр. до наши дни.
Въпреки че е един от най-младите музеи в България, Регионален Исторически музей – Търговище, притежава немалка нумизматична колекция. Събирана още от първите дни на създаването на музея тя съдържа почти всички известни типове гръцки, македонски, римски, византийски, средновековни български, османски и западноевропейски монети, циркулирали по нашите земи. Най-ранният нумизматичен материал от областта се отнася към IV в.пр.н.е представен с монети от Аполония, Месамбрия, Маронея и Истрия. Тези монети са доказателство за оживените търговски контакти и взаимоотношения с тях в този период.
В областта най-големите находки датират от елинистическата епоха. На местните пазари навлизат масово монетите на Македонските владетели Филип II, Александър Македонски и по-рядко на Лизимах, предимно сребърни и бронзови, сечени в различни монетарници на Гърция, Македония, и др. области, както и монети от различен тип от гръцките колонии. Те свидетелстват за активната търговска дейност и нарасналите нужди на местните пазари от парични средства.
Впечатление правят бронзовите монети на Одесос от III-II в. пр.н.е, чиито брой е относително голям и произхождат от всички части на областта, и вероятно доминират на местните пазари. Доказателство за тяхната популярност сред местното население са откритите имитации на монети от този град.
Намиращи се на пътя между Марцианопол (Девня) – главен град на провинция Долна Мизия и Никополис ад Иструм (с.Никюп), земите на Търговищка област са запазили в недрата си множество паметници свидетелстващи за интензивните търговски отношения. Наред с монетите сечени в Марцианопол и Никополис ад Иструм, Одесос (Варна), в нумизматичната колекция на Регионален Исторически музей – Търговище се съхраняват монети на римските императори – Веспасиан (69-79), Надриан (117-138), Антоний Пий (138-161), Каракала (198-217), Гета (209-212), Александър Север (222-235), Гордиан ІІІ (238-244), Траян Деций (249-251), и др., на императорски съпруги и майки – Луцила, Юлия Домна, Юлия Меза и др. Музея съхранява множество колективни находки на монети от различен тип и регион.
Византийското монетосечене се заражда на границата между отмирането на робовладелския и зараждането на феодалния строй и продължава до 1453 г. с падането на столицата Константинопол под османска власт. За начало на византийското монетосечене приемаме реформата през 498 г. проведена от император Анастасий (491-518). Създаването на Българската държава през 681 г. не прекъсва достъпа на византийските монети. Едновременно със стоковата размяна в търговските отношения се използват и сечените във Византия монети, особено тези от благороден метал. Тази практика се запазва до края на ХІV в. когато България пада под османска власт.
В Нумизматичния фонд на музея се съхраняват стотици монети от този период, като най – многобройни са тези от императорите Анастасий (491-518), Юстиниан І (527 – 565), Лъв VІ (886 - 912), Йоан ІІІ Ватаци (1222 - 1254 ) и др.
Самостоятелното монетосечене на българските царе поставя Иван Асен ІІ (1218-1241). Нарасналата икономическа стабилизация и развитието на търговията в България през ХІV в. води до засилване и на монетосеченето. В различни части на Търговищка област се намират монети на царете Георги І Тертер (1280 -1292), Иван Александър (1331-1371), Иван Шишман(1371-1393) и др.
От началото на ХV в. по нашите земи като основна парична единица се налагат османските монети. През ХVІ-ХVІІ в. вследствие търговските взаимоотношения, на базата на Ескиджумайския панаир, започва навлизането на западноевропейски монети. Изобразените върху тях лъвове, рицари, орли, владетели, гербове са много по-разбираеми за местното население в сравнение неясните арабски надписи върху османските монети. Голямото им тегло и високото качество на среброто ги превръщат в желан материал за натрупване на съкровища.
Разкрити при археологически разкопки или като случайно намерено съкровище те дават ясна представа за интензивните и широки търговски взаимоотношения на хората живели по тези земи с останалия свят.